Една от любимите притчи на Дивея разказва за много строг мъж, който трудно се сприятелявал, държал се надменно в службата и сурово с жена си.
Колегите на този мъж решили да „натрият вирнатия му нос“ и скроили план.
Речено – сторено. Един ден, отивайки на работа, мъжът срещнал свой колега още на улицата. Колегата изгледал загрижено нашия герой и рекъл с преливащ от състрадание тон:
- Добре ли си? Изглеждаш много блед, какво ти се е случило?
- Ама, че глупак – помислил си строгият мъж и просто отминал. На влизане обаче бил заговорен от друг човек, с когото работел и който възкликнал:
- Ти грижиш ли се за себе си, приятелю? Напоследък имаш доста нездрав вид, а днес направо си бял като платно! Може би имаш нужда от почивка?
И това подмятане било подминато с презрение. Но след като още десетина души съвсем сериозно запитали строгия мъж каква е коварната болест, която го мъчи, той наистина започнал да усеща, че нещо с него не е наред. Дал си сметка, че всъщност, леко го тресе, поти се, не успява да си събере ума.
Притеснил се, поискал почивен ден и се отправил към къщи.
- Какво те води у дома още преди пладне? – попитала съпругата му, щом го видяла.
- Не виждаш ли, болен съм!- троснал се той
- Нищо ти няма, скъпи! Точно, защото виждам, мога да кажа, че изглеждаш съвсем нормално, дори чудесно – отвърнала жена му.
Строгият мъж истински се разгневил на думите ѝ, помислил си, че тя го лъже, защото не иска да се грижи за него. Ядосано креснал: - Приготви ми леглото, лъжлива жено! Имам нужда от почивка, искам да си легна.
Огорчена и недоумяваща, съпругата изпълнила заръката. Малко по-късно, друг от колегите на строгия мъж се отбил в дома му да го навести.
- Чух, че си много зле и дойдох да видя дали имаш нужда от нещо – надвесил се той с угрижен вид над леглото, в което безпомощен, лежал строгият мъж. - Виждам, че наистина си ужасно болен, по-добре да те оставя да поспиш – казал посетителят, който също бил част от плана за отмъщение.
След визитата му, болният се почувствал още по-зле, затова изобщо не се възпротивил, когато съпругата тръгнала да повика лекар.
Мъжът се потял в леглото си, тресяло го, пред очите му чернеело, чувствал се изнемощял. Лежал самотен, в очакване на доктора и се окайвал. Тогава в стаята му влезли десетина от неговите колеги – дошли, понеже били много загрижени за състоянието му, както сами обяснили.
Сърцето на строгия мъж неочаквано се изпълнило с непознато чувство на благодарност:
- Ако не бяхте вие, мили колеги, можеше да не забележа колко съм зле, докато болестта не ме повали и не умра.
Той бил толкова убеден в това, че чак докато не си тръгнали, не престанал да бръщолеви думи на благодарност към посетителите си и сипел обещания, повече да не занемарява своето здраве.
А лекарят, доведен от преданата съпруга, дълго преглеждал мъжа, разпитал го и за най-малката подробност от деня. После извикал жената в съседната стая и с добродушен, но съчувствен вид казал:
- Ще ти е необходимо много търпение, за да излекуваш мъжа си, съпруго. Трябва да вложиш всички свои умения, за да успееш също толкова добре да го „излъжеш“, че е здрав.