Един богат източен търговец имал четири жени.
Най-много харесвал четвъртата си съпруга. Тя била най-младата и най-красива сред останалите. Търговецът обръщал най-голямо внимание на нея. Отрупвал я със скъпи дарове, водел я навсякъде със себе си, показвал я на всичките си познати, всеки ден споделял богатите си трапези с нея.
Третата си жена той също обичал много и често се наслаждавал на нейната компания. Стараел се да угажда на всичките ѝ капризи и прищевки.
Втората съпруга на богатия мъж вече не му била интересна и той рядко общувал с нея. Държал се мило, само, защото не желаел да я наскърбява.
Първата му жена обаче, била напълно пренебрегната от мъжа си. Търговецът я приемал за даденост и бил към нея толкова равнодушен, колкото към мебелите в своя дом.
Случило се така, че търговецът се разболял тежко, а лекарят съобщил най-лошата вест - оставало му много малко време на този свят. Богатият мъж се ужасил мпри исълта за скорошната си смърт. Изпаднал в паника и от факта, че ще се пренесе в отвъдното сам-самичък. Тогава му хрумнала идея. Изпратил да повикат любимата му съпруга.
-Аз умирам, скъпа моя. – казал ѝ. – През всичките години ти бе моята най-обичана и предана жена. Купувах ти неочаквани и оригинални подаръци, поднасях ти изненади, правех те щастлива. Знам, че сега и ти, с удоволствие, ще ме направиш щастлив, като ме последваш и на оня свят.
-Няма начин! – с категоричност отсякла красивата му жена. – Животът е толкова прекрасен!
Безкрайно наскърбен, болният повикал третата съпруга, пред която повторил същата молба.
-Съпруже, не мога да тръгна с теб. Смъртта ти ще е загуба за мен, но в крайна сметка планирам да се омъжа повторно – отговорила тя.
При болния била доведена и следващата съпруга, която на свой ред чула този въпрос. Тя отвърнала:
-Иска ми се да можех да те последвам, но това е невъзможно за мен – мога единствено да те изпратя в последния ти път. Ще скърбя за теб и винаги ще те нося в сърцето си.
Болният богаташ изпаднал в отчаяние, самосъжалявал се, окайвал съдбата си, когато в стаята при него влязла най-старата от четирите му съпруги. Била съвсем слаба, с тъжно, съсухрено лице. Но очите ѝ го гледали с любов и разбиране.
И пред нея търговецът споделил желанието си да не бъде сам, когато си тръгне от този свят. Дълбоко в себе си той знаел – щом никоя от първите три жени, за които толкова се е грижил, не желае да направи тази жертва, то вероятно първата съпруга дори ще е доволна да се отърве от равнодушния си мъж.
Но за огромна негова изненада, тя прошепнала с измъчен, но топъл глас:
-Бих те последвала навсякъде! Познавам те толкова отдавна, знам всичко за теб – и добрите, и лошите ти страни. АЗ съм ТИ и обещавам, че няма да си тръгнеш сам от този свят!
В тази стара източна притча, четвъртата съпруга символизира нашето тяло. Грижим се за него, храним го, угаждаме му, отрупваме го с накити и дрехи. Но то ни служи, само докато получава това, от което се нуждае.
Третата съпруга олицетворява общественото положение и богатството – трудим се, полагаме усилия, за да го заслужим. Но твърде често то е като измамна съпруга и лесно отива при друг.
Втората жена в притчата е символ на семейството и приятелите. Те ни обичат, съпричастни са с нашите страдания и скърбят истински, ако ни загубят. А ние, свикнали с тях и приели присъствието им в живота си за даденост, често не ги оценяваме.
Първата съпруга….. Това е човешката душа. Пренебрегната, незабелязвана, често отричана.. Стара, изтерзана и слаба, но наша и предана! Винаги и навсякъде с нас.
