Стойностната поезия влияе като ракетен ускорител върху мозъчната активност на човека. Това е заключението от изследване, проведено във Великобритания през 2013-та година, което тогава е отразено от цялата английска преса. У нас темата не е била широко застъпена, поради което от „Дивея“ решихме да разкажем за това.
Проучванията са проведени от университет в Ливърпул, като за целта са използвани студенти доброволци. Те били наблюдавани от екип, съставен от преподаватели по английска литература, психолози, както и учени, които да разчитат резултатите от мозъчни скенери.
Скенерите наблюдавали процесите, протичащи в мозъка, докато доброволците четат или слушат класически поетични произведения на Шекспир, Уилям Уърдсуърт, Томас С. Елиът и други, в техния първоначален, оригинален вариант.
Установено било, че невроните на мозъка изпращат много силен импулс почти при всяка дума, от словесния низ, оформящ съответната поема. Тези импулси не отслабвали, дори когато някой от куплетите свършвал.
Според учените, многопластовите текстове ускоряват мозъчната дейност дотолкова, че продължава търсенето на допълнителни значения и в следващите строфи, както и след самия край на произведението.
По-късно същите доброволци били наблюдавани, докато четат въпросните поеми, но адаптирани на съвременен английски език – „олекотени“ и по-разбираеми за съвременния човек. Импулсите отново били налице, но интензивността им не била така забележителна, както при възприемането на оригиналните текстове.
Но дори и осъвременени, възвишените стихове на английските класици, неимоверно стимулирали мозъчната активност. Най-засегнати се оказали областите на мозъка, отговорни за т.нар. „автобиографична памет“, която позволява на индивида да оцени собствения си опит и начин на живот, в светлината на това, което чете.
Заключението на изследователите е, че освен по-умни, четенето на стойностна поезия ни прави и по-адекватни на околната действителност.
И още един извод от проведеното изследване - оказало се, че същите творби, но преразказани в проза, нямат толкова голям ефект върху възприятията и мозъчната активност.
Тук бихме искали да използваме повода, за да отдадем чест на брилянтния български поет, драматург и преводач Валери Петров. Под неговия превод Шекспировите сонети звучат вълшебно и на български език, а словесната съкровищница на гения се разтваря и за нас, българските читатели.
Наскоро отбелязахме 100 години от рождението на Валери Петров. По този повод решихме да припомним едно от неговите прекрасни творения, за които се казва, че са „космос от философия, изречена с простички думи“.
ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО
Когато вече старостта ни е,
уви, безспорна, щем, не щем,
привличат нашето внимание
ту тоз, ту онзи нов проблем.
Тъй, сякаш пред писмо загадъчно,
не мога днес да разчета
това, че толкоз безостатъчно,
човек изчезва от света.
Учудени, недоумяваме:
тук бе и в миг се изпари!
…А как в света се появяваме,
не се запитваме дори –
естествено е дребосъчето
да претендира за живот,
и разума ни не измъчва то
с въпроси от абстрактен род.
И ето, туй противоречие,
ми трови старческия ден,
и затова си мисля: не че е
проблемът свързан лично с мен,
но длъжни сме да процедираме
със малко логика поне –
какво е туй: едно разбираме,
а пък обратното му – не!
