В навечерието на третия най-важен в годината християнски празник Богоявление, българите винаги са изпитвали страхопочитание към незнайните сили. Вярвало се е, че за времето от Игнажден до Водици /Йордановден/ се нижат т.нар. „мръсни“ дни, а нощите са опасни за човека.
И водата в този период е била считана за опасна – до момента, в който се кръщава!
Кръщението е едно от Светите тайнства. Библията разказва, че точно на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
Докато се извършвало тайнството на кръщението, небето се разтворило и Светият дух, под формата на гълъб, се спуснал над земята и над Исус. Чул се глас: „Този е моят възлюбен син и в него е моето благоволение!”.
Затова този ден се нарича Богоявление. Именно с това е свързано и вярването, че в нощта срещу Йордановден небето се отваря. Ако в тази нощ някой, с чисто сърце, поиска нещо, то ще се изпълни.
