В едно малко село живеело бедно момче, кръгъл сирак. Нямал си никого на този свят - още като невръстно дете изгубил майка си, след няколко години се споминал и баща му. Единствената ценна вещ, която младежът притежавал, бил джобен часовник, останал му от неговия баща.
Часовникът не бил златен, нито дори позлатен, при това отдавна вече не работел, но за момчето бил скъпоценен.
Всяка вечер бедният момък изваждал спрелия часовник и дълго, с безкрайна обич се взирал в него, спомняйки си за своя починал баща. Отварял го, за да изчисти от прах механизма, почиствал старателно и до блясък корпуса, раздрусвал часовника край ушите си, навивал го, отново го раздрусвал. Понякога, сякаш за да се отблагодари за грижите, механизмът сработвал, чувало се тихичко тиктакане и голямата стрелка започвала да отброява минути. Но това продължавало съвсем кратко. После часовникът отново замирал.
Въпреки това, младежът се надявал, че един ден наистина ще успее да събуди спрелия механизъм. Бил упорит и постоянен в опитите си. Продължавал, вечер след вечер, да изважда часовника, да почиства механизма, да излъсква корпуса, да го разтръсква край ухото си, да го навива..
Един ден в селото пристигнал часовникар. Това бързо се разчуло и всички хора занесли за поправка старите си развалени часовници. Оказало се, че от десетките, които майсторът опитал да поправи, можел да бъде спасен единствено часовникът на бедния сирак.
Грижите, които момчето с такова постоянство полагало за своя часовник, не позволили на частичките в механизма да ръждясат и слепнат.
- Ти си поддържал не просто часовник, поддържал си надеждата си! – разбрал часовникарят, който много харесал силния и бодър дух на момчето. – Аз съм готов да купя твоя часовник. – рекъл още майсторът.
Когато сиракът обяснил, че това е специална за него вещ, подарък от баща му и не се продава на никаква цена, часовникарят предложил на бедния младеж да го наеме за свой чирак.
Момчето, което нямало никакво друго имущество, освен джобния часовник, тръгнало с пътуващия часовникар.
След години се сдобило със занаят и се установило в голям град, където отворило свой дюкян. Вече зрял и заможен мъж, той се оженил за чудесна жена, създали прекрасно семейство.
А часовникът, символ на волята за промяна, продължавал да отброява времето и да напомня, че всяка трудност е преодолима, ако човек не оставя Надеждата си да ръждясва.
