Веднъж един богат, но алчен и „стиснат“ земевладелец, заварил пред вратата на дома си изтощен от умора млад мъж, който се примолил да бъде взет на работа като ратай.
- Че защо ще наемам теб – един неугледен и непознат младеж!? – запитал земевладелецът. – Какви са твоите нечувани достойнства, заради които имаш дързостта да ми отправиш подобна молба?
- Мога всяка нощ да спя спокойно. – отговорил младежът.
С присмех и обидни думи, богатият чорбаджия прогонил неканения посетител.
Свидетел на случката обаче станал съседът на стиснатия богаташ. Съседът също преуспявал, печелел добре и имал много ратаи. Но той имал добро и щедро сърце. Дожаляло му за изнемощялото момче, настигнал го и го поканил в дома си. Нахранил го, напоил го, дал му подслон и го наел на работа.
Виждайки това, алчният съсед дълго се подигравал на наивността на своя конкурент: „Ха-ха-ха, какъв глупак! Да наеме някого, защото можел да спи! Не съм чувал по-голяма смешка, ама че глупав трябва да си, за да му плащаш за подобно „умение“.
Той с удоволствие нагледал собствените си работници. Всеки от тях сновял забързано из двора. Час по час, всички му докладвали за свършеното: „Носих камък“, „Преместих греда“, „Вдигнах чувал“.. Земевладелецът се наслаждавал на контрола, който има над своите хора.
Минали няколко дни, в които алчният човек не спирал да злорадства и бил в приповдигнато настроение, заради глупостта на съседа да вземе работник, изтъкващ като качество само съня си.
А иначе животът в двете стопанства протичал по старому.
Една нощ, обаче, над селото се извила страшна буря. Ураганни ветрове завихряли струите на пороен дъжд, превръщайки ги във водни залпове, които блъскали с невиждана мощ. Светкавици продирали черното надвиснало небе, страховит тътен се носел над земята.
Настанала ужасна суматоха в стопанството на алчния чорбаджия. Всички били на крак, ратаите се щурали из двора, в опит да спасят прибраната реколта. Паниката се усилвала, защото понесени от ураганните талази, навсякъде се търкаляли и хвърчали инструменти, сено, зърно, брашно, че дори и каруци. Конете цвилели ужасени. Капаците на прозорците се тряскали и един по един, се разпадали на тънки летвички, вратите се удряли и изскачали от пантите..
А в съседната къща младият нов ратай спял спокойно и сладко, сякаш гръмовната буря е приспивна песен.
Както всяка вечер, преди да си легне, той привързал здраво купите сено, насипал брашното в чували, а зърното прибрал в постройката. Изчистил и подредил грижливо всички инструменти, разпрегнал конете, застопорил каруците под навеса. Залостил всички врати, затворил здраво кепенците.
По неговия пример, така започнали да правят и останалите работници в ранчото, въпреки че някои от тях считали подобни ежедневни усилия, за излишни. Всяка вечер, всяко пособие и стока били прибрани и подредени.
И тази нощ младият ратай знаел, че може да бъде спокоен. Спокойни били и всички останали в стопанството на неговия господар.
Наистина, на сутринта там нямало никакви щети.
А в отсрещната къща дълго щели да преодоляват загубите от страшната буря.