Изнемощели треви пак се пълнят със сокове,
замръзнали кладенци отново поят.
Омайно зелен, ливада за охлюви
по вълните на вятъра се люшка светът.
Разцъфнали вишни стелят листенца
в пътеки, обточени с букнал чемшир.
Пролет е! Време за нежност
и време за волности. Нека летим!
Както зрънце, прегръщано в хладна утроба
превръща се в стръкче и земята пробива,
тъй и ние сме силни, избуяли напролет.
Но крепнем в студа и застоя на зимата.