1 ноември е несравним ден!
Цялата същност на този празник е доказателство за валидността на мотото, което движи Дивея:
Най-важните неща не са НЕЩА!
Дано все по-ярък и чист да става пламъкът на пробудата. Поддържането му изисква вещина и обич, и ето една такава, малка история.
В края на годината учителят извикал при себе си третокласника с най-слабите оценки – изоставачът на класа. Сложил топла длан върху рамото му и заговорил:
- Исках само да ти кажа, че съм впечатлен от твоята смелост да се жертваш, в името на всички от класа.
Знам, че остана последен, за да не изпитва никой този срам и неудобство. Това се казва мъжка постъпка, с която ти изпълни своя дълг за всички следващи години.
От тук нататък можеш да отпуснеш огромния си потенциал и знам, че успехите ти ще бъдат най-сладките, а възхищението ми към твоите способности ще расте с всеки следващ клас.
Да, ученикът не станал изведнъж най-изявеният отличник, но от година на година резултатите му ставали все по-добри. А чувството на благодарност, което открил у себе си след оня разговор с учителя, се настанило трайно в същността му. Цял живот благодарността носела на момчето спокойствие, доброта, мотивация и в крайна сметка - щастие.
Все пак, никой не може да бъде и благодарен, и нещастен, едновременно!
Благодарим Ви, български будители, знайни и незнайни!